Принцовите острови и манастирът със звънците

В Мраморно Море в близост до най-източния азиатски бряг и в северната част на залива Никомидия е разположен архипелага на Принцовите острови, обсипани с множество борови и маслинови дръвчета.

Манастирът на Свети Георги със звънците се извисява от върха на най-южния хълм Принкипо в най-големия и най-хубавия от Принцовите острови – Бююкада.

Според преданията манастирът е на повече от хиляда години, построен е през 963 година по времето на великия император Никифор, господствал над Османската империя. В манастира се намира чудотворната света икона на Свети Георги, която се смята за подарък направен от императрица Ирен от Атина. Женският манастир е бил построен от Юстениян II, а по-късно бил ремонтиран лично от императрицата.

В хрисовула на император Мануел Комнин, датиращ от 1158 година, има препратка към Принцовите острови и техните манастири, които според историка Мануел Гедеон дават информация не за кой да е, а именно за манастира на Свети Георги със звънците.

Според Густав Шумбергер, що се отнася до произхода на манастира всичко е обвито в неяснота. „Но е почти сигурно, че още в началното развитие на монашеството по тези места е имало монашески заселвания“.

В този трактат от „Свещеният манастир на Св. Георги със звънците на острова под Принкипо“, Малечко изразява своите убеждения, че манастирът бил изоставен или през 1204 година, като следствие от варварщината на кръстоносните походи, или през 1302 година, по време на пиратска атака над острова, ръководена от венецианския адмирал Густинияни, който изгорил сградите и ограбил съкровищата на манастирите. Според местно поверие, когато пиратската флота на Густинияни се видяла на хоризонта, монасите взели свещената икона на Св. Георги, която се влачила по земята от множеството оставени по нея дарове, и я заровили в земята, опитвайки се по този начин да избегнат кражбата и оскверняването й от франките.

Свещената икона на Свети Георги останала непокътната в продължение на много години, докато не била открита по чудо: Овчар видял в съня си Свети Георги, който го подтиквал да изкатери близкия хълм, докато не чуе звънци, а когато ги чуе да започне да копае на същото място, за да ги намери. Овчарят послушал наставленията на светеца, който се явил в съня му. Така намерил свещената икона на Свети Георги с наниз от звънци и възстановил изцяло манастира. От тогава до днес такива звънчета се дават като благословия от светеца за многобройните поклонници.

Според някои историци възстановяването на манастира датира от периода между 1925 и 1928 година. Други, базирайки се на литературни и църковни писания, в които за първи път се споменава манастира, твърдят, че възобновяването се е случило в рамките на 2 години – 1751 и 1752. Според други източници манастирът е създаден 8 години по-късно през 1760 година от монах отшелник на име Исая, който искал да го построи далеч от влиянието на местния митрополит.

Монахът Исая издигнал сградата на манастира над свещен фонтан в чест на Свети Георги. Той го украсил с мраморен иконостас, който се вижда от входа на светото място. На този иконостас е запазено името му като основател на манастира в дърворезба датираща от 1754 година.  През 1830 година, игумен Теофанос възстановил до момента съществуващия маморен иконостас и светия олтар, останали като наследство от предшественика. Последният иконостас, пазен до днес, е украсен с икони във византийски стил, благодарение на усилията, положени от монаха Йоахим Чадзидакис, който за съжаление не доживял, за да ги види. Той починал през 1996 година.

В периода между 1751 и 1760 година, освен църквата на Свети Георги, Исая построил малък параклис в името на Най-святата Богородица. Този параклис днес е известен под името Панагия Влахерна. Той се намира в лявата част, спускаща се надолу от светия храм. Всъщност този параклис днес е подземен от 1905 година, когато нова католикона била построена над него. Освен това, свидетелствано от стари патриаршески архиви, монах Исая конструирал „достатъчно клетки“, върху които в по-късен етап бил изграден параклиса на Свети Харалампий.

Когато пред него възникнала трудна финансова ситуация, Исая се обърнал за финансова подкрепа към Манастира на Великата Лавра, намиращ се в Атон. Манастирът на Великата Лавра се отзовал и поел нещата под свое покровителство. Малко по-късно, когато интересът на Великата Лавра се изгубил, новият манастир получил подкрепата на сдружението на бакалите в Константинопол до 1781 година, когато Манастирът на Великата Лавра от Пелопонес поел нещата под своя закрила.

През 1867 година, монахът Серафим Георгиу построил параклис на Светите Апостоли, точно до мястото, където по-късно бил входът за манастира близо до светия извор. През 1884 година друг монах Арсениус Рофогалес построил съществуващата до днес игуменска къща. Десет години по-късно по време на ужасяващото земетресение през 1894 година католикона на манастира, параклиса и килиите претърпяват големи поражения и монасите направили опит да ги укрепят с дървени греди. Следващият игумен на манастира – бележития архимандрит Дионисий Пекополос, високо образован и надарен мъж, се възползвал от възможността, която му се дава и вместо да възстанови стария католикон, той съградил нова, впечатляваща и по-голяма църква на видно място, напомнящо за католикона на светата лавра. Свидетелство за създаването на църквата е мраморния надпис направен над олтара. Според него църквата била построена през 1906 година и била осветена по всички изисквания на 10 септември 1908 година.

Ужасяващ пожар избухнал през лятото на 1986 година изгорил до основи четириетажния килиен комплекс. Девет години по-късно, къщата на игумена също била унищожена от пожар. През 1997 година благодарение на усилията на най-значимия патриарх Вартоломей игуменската къща била възстановена, докато църквата на Свети Георги заедно с параклисите и заобикалящата ги земя били възобновени до вида, в който ги виждаме и днес.

Ще бъде пропуск, ако не се спомене манастирското духовно участие в приноса не само към гръцката, но и към всички останали националности на императорския град и широкообхватния му район.

„Свети Георги със звънците“винаги е бил убежище за емоционално неуравновесените. Водили в манастира неуравновесените хора през нощта и ги оковавали с веригите заковани към пода през светата икона. През деня ги пускали на открито в манастирския двор. Повечето от тях се справяли добре и бързо се възстановявали и за това в израз на своята благодарност оставали, за да помагат в поддръжката на манастира за известно време. За съжаление, поради ремонт на манастира през 1987 година многовековните останки от благодарствената дейност на излекувалите се били премахнати.

Като цяло голяма част от франките, които посещавали манастира през 19 век, не биха възродили в своите записки насмешките над „варварските“ монаси, които били игнорирани от научните модерни методи от този период. За щастие не всеки споделял това мнение и макар и малко, все пак имало хора в страхопочитание към чудесата на светците. А. Милас разказва за госпожа Хорнби, която посетила манастира много пъти от 1856 година насам и при влизането си в храма не можела да откъсне втренчения си поглед от верижните халки на пода пред иконата на светеца. Тя също посочвала множеството дарове оставени пред иконата от изцерените.

чудеса, манастир, Свети Георги, Принцови острови, Бююкада

Чудесата на Свети Георги винаги са били и ще продължават да бъдат безбройни не само за православните, които винаги силно са почитали светеца – нямало нито едно християнско православно семейство, което да не посети манастира на Свети Георги със звънците поне веднъж годишно. Чудеса обаче се случвали и на всичко онези, които идвали при светеца с вяра и почитание. Това обяснява и огромния брой нехристиянски поклонници от цяла Турция, посещаващи манастира. Дърворезба с надпис, както на турски така и на гръцки, над железните врати на входа на манастира свидетелства, че Мюслим Резул Ефенди я подарил на манастира като знак за благодарност за изцелението на жена му от  светеца.

На 23 април, когато се чества празника на светеца и на манастира, хиляди поклонници пристигат не само от Истанбул, но и от много други градове, за да почетат светеца и да го помолят за помощ при решаването на проблемите им.

Оставeте коментар

snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake