Поклонническо пътуване до християнски свети места: църкви и манастири, в Гърция и Македония- 27.Х.- 01.11.2018 г.


Неведоми са пътищата Божии. Те ни отвеждат до несънувани места, свързват ни с интересни хора. Така прочетена обява от вратата на варненски православен храм ни “хвърли“ в едно красиво изживяване с хора, които чувстваме вече близки.

Организатор и водач на групата от 50 поклонници от Добрич, Варна, Бургас, Русе, Ямбол, Пловдив и от Унгария бе свещеник Борис Манов от гр. Пазарджик. Негови помощници бяха Варненските свещеници отец Стойко и отец Живко, както и младата чаровна екскурзоводка Любомира. Пътешествието ни започна на 27.10.18 г./събота/ с автобус на фирма “Радеви“ от гр. Добрич., а маршрутът ни този първи ден бе: Добрич-Варна-Бургас-Пазарджик-Сандански-ГПКПП Кулата- Солун/Гърция/.

Солун! Тесалоника!- градът на любовта. Според легендата това е подарък от управника на областта за любимата му жена- град с нейното име. Всичко друго би се изгубило във времето: и статуя, и накити… А градът с нейното име остава във вечността.Това е първата от поредицата легенди и истории, които нашият гид-отец Борис, умело вплита в разказа си за Гърция и нейните забележителности.

Отец Борис Манов- колоритна личност, с прецизно чувство за мярка, умел екскурзовод, сладкодумен разказвач с познания в различни области на живота, които с лекота и удоволствие споделя с нас. Той не просто води група поклонници до определени места. За него всеки един човек е личност, на която обръща внимание. Търси у всеки скрити заложби и дава възможност да се изявят. Успява да сплоти всички за краткото време заедно така, че да се чувстват приятели. Атмосферата през цялото пътуване е приятна, настроението- чудесно. Видяното и наученото-безценно. Програмата запълва плътно дните, посетените места- църкви и манастири-уникални, а докосването до тях- пир за душата.

Рано на 28.10./неделя/ спираме пред голямата църква “Св.Димитър Солунски“. Влизаме с трепет, изпълваме се с възхищение- огромен катедрален храм, едната от двете митрополии в гр. Солун. Тече “утрина“-утринна молитва, час преди започване на неделната литургия. Улучваме националния празник на Гърция и затова пред олтара са изнесени светите мощи на светеца-закрилник на гр. Солун, които излъчват аромат. Безброй са преминаващите да се поклонят пред тази християнска ценност. А в близост-още една изненада: мощите на Св. Анисия-великомъченица, убита в защита на християнската си вяра. Катедралният храм е огромен, просторен, светъл, препълнен с вярващи. Службата е тържествена. В нея участват много свещеници, протича близо 5 часа при пълна тишина, независимо от многобройните присъстващи, изпълнили до краен предел храма. Постоянно тече река от поклонници покрай мощите на Св.Димитър и Св.вкмч. Анисия. Влизаме и в катакомбите -всичко е съхранено от времето на построяване на църквата: и местата за кръщаване-каменни, със специфична форма; и местата, където са се криели християните по време на гоненията/там са живели, там са умирали и телата им оставали вътре, затова има отдушници в стените, за да разреждат тежкия въздух…

След свършване на празничната литургия си вземаме нафора, правим снимки пред прекрасната солунска църква и се отправяме пеш към площад “Аристотел“. По пътя спираме пред разкопките на древния градски площад /агора/, където са ставали събранията, градските игри, двубои, състезания. В земята пък под площада е имало търговска част с магазинчета. Отново снимки и стигаме до втория голям солунски храм- “СВ.Григорий Палама“- втората митрополия. Григорий Палама е исихаст. “Исихазъм“- безмълвие. Основоположник на исихазма в България е Св.Теодосий Търновски в Килифаревския манастир.

И…пред нас вече е площад “Аристотел“ със скулптурата на гръцкия философ, учител на Филип Втори Македонски, до която се снимаме задължително. До нея е солунската опера и сме на брега на Егейско /Бяло/ море. В гръцката митология: Цар Егей пита гадателката в Аполонов храм – Пития, за бъдещето си. Той има син- Тезей. А в лабринт на о-в Крит живее минотавър, който всяка година иска от царя по 7 девойки и 7 младежи, Отива Тезей, а девойката Ариадна му дава кълбо, което той размотава в лабиринта и по нишката излиза от него, след като убива чудовището. А морето носи името на Егей.

28.Х. е! – националният празник на Гърция! В 1940 г. Мусолини иска да преминат италианските войски през Гърция. Макар да не желае, Гърция се включва във Втората Св. война на този ден и излиза от нея като победител. Затова този ден е приет за национален празник. Върви военният парад, на който с интерес ставаме свидетели- преглед на авиацията и сухопътните войскови части! Слънце, море от хора, рев от моторите на военните самолети и въртолети, маршируващи по улицата различни военни поделения-демонстрация на отбранителната мощ и сила на Гърция пред очите ни. Невероятно изживяване! Вървим със солунчани до Бялата кула, където е кулминацията на празника. Нашият автобус е вече тук. Качваме се и отец Борис ни сочи още забележителности в този уникален град: кулата с въртящия се ресторант; панаира на гр.Солун-сини панаирни палати; Еврейският квартал/нова информация ни поднася отец Борис тук: през 1917 г. са изселени евреите от Европа, включително и от гр. Солун и областта Тесалоника. Теодор Херцен, създателят на Ционизма/циониъм идва от името на планината Сион/, купува земя в Палестина. Там заселват евреите- къде доброволно, коде насилствено-палят кварталите с евреи, те остават без домове. От гр. Яфо са изселени 50000 евреи. Създават нова тяхна държава в 1948 г.- Израел със столица- Йерусалим./; виждаме чешмата с еврейския обелиск; крепостната стена на града; арката на император Галер/победителят на персите/; термите на император Галер до църквата“ Св. София“ от III в. след Хр.; отдолу- солунската метростанция; стари сгради от 15-16 в…. и за всяка забележителност отец Борис има исторически разказ и забавна история. Гледаме, слушаме, научаваме много, смеем се… Настроението е чудесно. Преминаваме край гр. Едеса/Воден/, населен с много българи; град Верия и Вергина/градът на Филип Македонски; виждаме река Вардар, която идва от Македония, от Шар планина/. Пътуването не се усеща като уморително, въпреки че пътуваме от България вече 19 часа/ тръгнали сме в 18.00 ч. от Добрич на 27.Х. , а в 13.40 на 28.Х. спираме пред хотела ни в Лептокария- х-л “Дафне-плюс“- един от многото хотели наоколо на брега на Егейско море. Лептокария е курортно селище, което през лятото е оживено от туристите, но сега е безлюдно. Настаняваме се, кратък отдих и вечерята ни е в таверна “Зорба“-на една пряка от хотела. Посрещат ни с рибно меню и само българска народна музика: Право хоро, Дайчово, Ганкино, Еленино, Тропанка, Пайдушко… и гръцко Сиртаки, разбира се. А ние умеем да танцуваме…

29.Х./понеделник/ в 6.30 ч.- закуска в хотела и в 7.30 ч.-отново на път Отправяме се към скален комплекс “Метеора“. Уникални скали, като паднали от небето. Името им се тълкува така: метеорит е падащ от небето камък, а падналият вече на земята каменен къс е МЕТЕОР. Преминаваме през област Македония. Най-интересна е Платамонас – крепост, кула, наблюдателница, митница в миналото- най-тясното място от тук до Атина, по-тясно дори от прочутото Термопили-място между Адриатическо море и планината Пинд. Платас е връзката между Тесалия и Македония. Минаваме през планината Пинд с много тунели. До гр. Ориса-65 км. От Ориса до Метеора- още 65 км. Вече сме в планината Оса, област Темпи. Тук забележителното е параклисът на Св.Вкмч. Параскева Римлянка /II в./ с лечебен извор, водата му лекува очи. Наричан е “изворът на Св. Параскева“, но и “Изворът на Афродита“. Близо е р. Пиниус с най-вкусната риба. Пътуваме в областта Тесалия към Метеора. Пред нас е гр. Лариса- родният град на Ахил- ХI в.пр.Хр. В превод: твърдина, акропол, камък. Планината Оса се простира край морето. Щом свършва тя, идва гр. Троя. В гр. Лариса 300 г. сл.Хр. живее и Св. Ахилий Велики- епископ на града. Участвал в Първия Вселенски събор в 325 г. в Никея. В гр. Лариса живее и умира Хипократ-бащата на медицината. Град Лариса е на страната на персите в битката им с Гърция.

Тесалийската област е най-зелената част на Гърция- отглежда се киви, памук, маслини. Плодородна земя. Тук се намират военни бази на НАТО, секретни поделения на Първа армия на Гърция. Тук са отглеждали конете за армията на Александър Македонски. Тя е една от 13-те области на Гърция- 12 плюс една независима- Атон. Спираме : WC-/тоалетна/. И подхвърлена нова информация: името идва от император Веспасиано, който въвел такса за ползване на тоалетна. Часът е 10.00. Намираме се в Тесалийската равнина, в подножието на скалния комплекс Метеора- 600 м над морското равнище в планината Пинд, близо до о-в Крит. Магазин, разположен на голяма площ, ни посреща с изобилието си от икони и книги за Метеора. Там работят иконописци, дърворезбари и ние наблюдаваме работата им, виждаме и сътвореното от техните ръце. Интересна е и керамиката, и предлаганата сплав от злато и титан за синджирчета. Всеки намира нещо в тази “пещера на Али Баба“- за подаръци и за спомен от Метеора. В близост са селищата Кастраки и Каламбака. И ето ни на мястото, заради което сме тръгнали- манастирите върху скали! Първият манастир “Св.Стефан“ има почивен ден, но панорамата е прекрасна за снимки. Този манастир го наричат още царски и патриаршески, защото е бил поддържан от император Андроник Палеолог. Той пази чудотворната кара/череп/ на Св.Хараламб. 8-метров мост го свързва със съседния скат. Вижда се р. Пеней в местността “Каламбака“. Там е женският манастир “Русано“ /Св.Варвара“/. Следващият манастир, който спира погледа ни е “Св.Троица“- той е от 14 в. До него се отива само пеш. Няма път за автобомили, но има изсечени 140 стъпала в скалата. Другият манастир е “Преображение“- манастирът с най-много “най“- ни казва Любомира, екскурзовод при отец Борис: най-голям, на най-високата и най-голяма метеорска скала- 613 м надморска височина, с най-много монаси. С най-голямата бъчва…До 1923 г. изкачването в манастира ставало само с въжени стълби и плетени мрежи. Днес в скалата са издълбани коридори и каменни стъпала. Манастир “Св. Варлаам“ пък пази Евангелието на император Константин Багренородни/959 г./ достъпът е бил само с плетени мрежи. Днес мрежите се ползват само за изкачване на стоки и строителни материали. И тук има изсечени каменни стъпала. Манастир “Св.Никола Анапавса“ е от края на 15 в. върху мястото на стар манастир. Зограф е монахът Теофан от Крит- изключителен иконописец, правил фрески в много манастири на Света гора. Освен тези 6 запазени манастири има още един , но затворен, недействащ, като запечатан в скалите. “Дупияни“. Има и руини на други, изоставени и разрушени във времето. Общо са били 24. В скалите виждаме и ПОСТНИЦА, където се оттегляли монаси на пост и молитва. Препълнени с прекрасни впечатления се връщаме в автобуса и спираме в красивото селце Кастраки, обядваме набързо в ресторанта, където всичко се предлага по на 6 евро и потегляме. На смрачаване пристигаме пред параклиса на Св. Вмч.Параскева. Прекрасно място. Влизаме по висящ мост в параклиса, после си пълним лековита вода за очите от аязмото и бързаме да се приберем в хотела- вече е тъмно.

Очаква ни друга таверна в селище, близо до планината Олимп. Таверната е просторна. Само ние сме посетители, но ни очакват любезни домакини. За нас е и специалната програма на заведението с професионални музикант и танцьори. Е, и ние се включваме в танците, но атракциите, предлагани от професионалистите са много: танц в огнен обръч, въртене на сито с две чаши, пълни с вино, без да се разлее и капка/ това опитаха и по-смелите от нашата група/. Малко часове оставихме за сън и почивка- всичко е толкова интересно, че не си струва да губим време в сън.

Рано сутринта на 30.Х./вторник/ , след богата закуска и сбогуване с Егейско море, напускаме х- л“Дафне плюс“ и се отправяме към планината Олимп с връх Митикас/втори по височина след връх Мусала/ при Олимпийските богове. Величествена планина- национален парк. Много завои ни водят към върха. Горе мъгла скрива панорамата в тия ранни утринни часове, но усещането е неописуемо! За 12-те олимпийски богове ни разказва Любомира. Снимки за спомен и отново сме в автобуса. Спускаме се надолу и на 600 м. надм. височина в 10.46 ч. спираме пред манастира “Св. Дионисий Олимпийски“, нов, построен в 1949 г. Има и стар, със същото име, но е на 1600 м. надм. .вис. Св. Дионисий е бил пустинник, покровител на децата. И в по-ново време той върши чудеса: Изгубва се дете в планината. Търсят го месец, но идва зимата, навалява сняг, затваря пътищата и спират издирването. След време двама мъже се добират пеш в снега високо в планината и срещат дете- само, добре облечено, здраво, нахранено. Питат го как е оцеляло всред зимната пустош, а то отвръща, че един старец се е грижил зда него. Наоколо няма хора и следи от човешко присъствие. Св.Дионисий извършва поредното чудо, запазвайки живота на невинното дете. Там се намира аязмо с лековита вода, а реката край него е с най-студената вода. Манастирът “Св.Дионисий Олимпийски“ е с две църкви и богата мощохранителница. Посещението ни в него е празник за душата. Ето го и Литохоро-/ в превод: село под камъка/. Точно в подножието на Олимп. Но това е град и е в Егейска Македония. Тук има голям полигон и въртолетна база.Нашият водач не спира да ни изненадва. Организирал е томбола и за всички има скъпи подаръци- икони, малки иконки, магнитчета- спомен от това невероятно пътуване. В 12.10 ч. минаваме край гр. Дион- по името на Дионисий- бог на виното. Виждаме много градини с киви, но хора не се мяркат. Село Кардица е гъсто населено с интересна църква с две имена: горен кат Св.Ефрем и долен- с друго име. Още две царкви има тук “Св.Архангел Михаил“ и “Св. Архангел Гавраил“. Миг преди да спрем пред перлата в нашето пътуване- женският манастир “Св. Ефрем Сирин“/ученик на Св.Василий“, отец Борис изрича молитвата на Св. Ефрем. “Красота“ е бедна дума да опише видяното тук. Чисто, подредено, цветни градинки, цветни алеи, църквата, мястото за кръщаване до нея… А монахините ни посрещат с наредена трапеза- кафе и сладко от дюли. Отново църковното магазинче ни привлича с ценностите си- икони, тамян, миро… Тук приключва програмата ни в Гърция.

В 13.41 ч. се отправяме към Македония! Тук вече се включва отец Стойко от Варна- един изключително скромен, мил и добросърдечен човек, много знаещ историята ни и чудесен разказвач. Напускайки Гърция по пътя за Македония границата минава край езерото Дойран- голямо, красиво, свързано с българската история. И отец Стойко разказва: На 14.Х. 1915 г. /Петковден/, започва Първата св. Война. България с цар Фердинанд се включва на страната на Германия. Срещу тях е Антантата: Англия, Франция, Гърция. Българските войници се бият смело. През м. Август 1916 г. дават много жертви. През м. Февруари-март на 1917 г. там е и Владимир Вазов- 18 години по-младият брат на Иван Вазов- смел, борбена натура. Почва като артилерист в Шумен, в Плевен. Учи военно дело и стига до чин генерал. Три години българската войска води сражения. Най-голяма е битката при Дойран. Ген. Вазов тук прилага интересна стратегия: войниците му копаят позиции на 17 м под земята-укрития. И в м. Април-май, след тежки боеве, в които Антантата хвърля над 150000 бомби над българската войска, нашите войници обръщат в бяг противника. Ген. Вазов иска да го гони до Солун, но главното командване го спира. Най-тежки са боевета на 16.IХ1918 г. на границата с Македония. За решителната битка/ на живот и смърт/ вайниците обличат бели ризи, а офицерите- бели униформи. Силите са 1:7. Срещу българите- 7 пъти по-многоброен противник. Но дават само 494 жертви, а противникът- 20 пъти повече. 8 дена продължава Дойранската епопея. Пътят за Солун пред българската войска е открит. По пътя се разразява малария и отново е спряна . Губим Добруджа до Солун. Ген. Вазов от 1925 до 1931 г-6 години, е кмет на гр. София. Поканен от Англия на 20-тата годишнина от Първата св.в. като признат победител при Дойран. Умира 1945 г. в Рибарица от сърдечен удар. С много вълнение и страст ни говори отец Стойко за тези важни исторически събития за България и за всеки българин.

Така неусетно стигаме македонската граница в 16.30 ч. Пускат ни да преминем в Македония в 17.02 ч. Поемаме към гр. Струмица през планината Пинтия- мека, широка, не много висока, с повече ниски храсти. Като в прегръдка сме. Отвсякъде планински вериги. Топло есенно време, а наоколо-палитра от цветове: зелено, жълто, червено, кафяво- листата на дърветата “рисуват“ красива природна картина. Ето ни в Струмица пред вратите на манастира “ Св. 115 великомъченици“. Името си манастирът носи от монасите, убити през IV в. по времето на Юлиан Отстъпник. Християните бягат към Константинопол. Най-голямата ценност на манастира е чудотворното копие на чудотворната икона на Св. Богородица Скоропослушница“. Оригиналът е в Света гора, но копието е направено с размери 1:1 с оригинала по същото време- Х в. Пратено като дар на манастира в гр. Струмица с молба Св.Богородица да изпълнява и тук молбите на вярващите.Скоропослушница, защото бързо изпълнявала молбите. Историята разказва: Един монах минавал край иконата на Св.Богородица без запалено кандило. Веднъж чул глас да не минава така, но си помислил, че другарите му се шегуват с него и отминал. Но следващият път на това място в миг ослепял. Изплашил се и разказал всичко на другите монаси. Те се сбрали пред иконата и дружно се молели за своя брат. Богородица обещала, че ще му върне зрението и бързо ще изпълнява молби от хората, пристъпили със силна вяра и надежда при нея. В църквата на манастира пред тази икона отец Борис, отец Стойко и отец Живко извършват служба в чест на Св.Богородица, а цялата ни поклонническа група взима участие с песнопения. После всеки отправя своята молба към Св.Богородица Скоропослушница, някои записват имена на свои близки- за здраве и упокой, защото в службите си свещенослужителят на манастира ще ги споменава. Излизаме от църквата пречистени и заредени с енергия. Посрещат ни домакините, настаняват ни в манастирските стаи за гости и ни канят на вечеря с прословутия манастирски македонски боб в гювече и приготвен от самите тях айвар/10 кг. печен и белен червен пипер или камби и 10 печени патладжана. Смляно всичко и се вари с 1 бутилка зехтин; сол на вкус/; След молитва и приветствия от двете страни вечеряме, после си купуваме от предлаганите манастирски храни- айвар, сладко от киви, сладко от арония, манастирско вино…Дворът е заслонен от лозници с увиснал плод киви и опасан от храсти- арония. Тихо, красиво, умиротворено…Спим неочаквано приятно и спокойно и рано сутринта на 31.Х. сме на закуска с кафе, чай, плодова напитка, варено яйце, айвар, сладко от арония, вкусен хляб. Изричаме “Отче наш“ и с благодарност и наслада закусваме с домашно приготвените вкусотии. Чувстваме се “скъпи гости“, не ни се ще да се разделяме с тези мили и гостоприемни хора. Свещеникът ни къса по клонка с плод арония от градината и ни благославя за приятен път до дома.

В автобуса сме. С молитва и добро настроение излизаме от Струмица и потегляме към гр. Берово. Там ни очаква женският манастир “Св.Архангел Михаил“ с уникалната си 200-годишна църква, запазила до днес първоначалния си вид. Историята й, разказана първо от отец Борис, а после и от едната монахиня ни впечатлява силно. Имало манастир, но през турско време той си нямал истинска църква. Имало малка дървена, подобие на църква, която лесно можела да бъде опожарена. Християните в града молили дълго турския управник да им разреши да си построят каменна. Но така и не получили. Управникът бил сменен и новият им дал разрешение, но с три условия: да построят църквата си точно за 40 дни; да не бъде по-висока от пътя, който минавал над горнага ограда на манастира и свещеникът да даде дъщеря си за харема на турчина. Съгласили се християните. Копали в земята, построили църквата точно за 40 дни и била точно толкова висока, но третото условие не изпълнили. Щерката на свещеника тайно избягала от града и се скрила в България у роднини и там останала да живее 3 години. Разбира се, християните били наказани: първенците исвещеникът били затворени и мъчени, но момичето не било намерено. Накрая християните събрали кураж и убили управника, освобождавайки своите. След 3 години девойката се завърнала, станала монахиня и оттогава този манастир е женски. Днес там живеят две монахини. А църквата е уникална- 200 години вече тя пази атмосферата на онова далечно време- дърворезба, тъмни, опушени стени, Но най-ценното в нея е иконата на НОЙ и стар 200-годишен купел. Върху манастирска земя от другата стара на пътя с каменна настилка е построен ресторант и хотел в същия стил, с много цветя, с езерце сред масите- чудно място за туристите. Хапваме и продължаваме към границата ни при Станке Лисичково. Пътят ни лъкатуши сред планината Огражден, по-нататък е Малишевската планина. Чудо! Много завои, които разкриват една от друга по-красиви гледки: високи дървета, планинска прелест… В 14.15 сме на македоно-българската граница при гр. Делчево и ГПКПП Станке Лисичково. Терминал Делчево- Лисичково е на 10 км от Благоевград. Минаваме селищата Клисура, Логодаж, Селище, Зелен дол, Долно Българчево,… В 14.41 сме в Благоевград/ на 84 км от Кулата; на 104 км от София.

И понеже вече нямаме други спирки отец Борис започва да провежда конкурс “Преглед на талантите“ в групата. Много певци и певици, чудесни разказвачи, хумор, житейски истории за сторено добро…, а Соня чете свое стихотворение, което спечели специалната награда на отец Стойко. Сред талантите бяха и двете дами от Унгария- тяхната унгарска песен и хумористичен разказ ни развеселиха, но особено силно впечатление ни направи участието на отец Живко с народни патриотични песни: неповторим певец с чудесни певчески данни, а песните подемаше цялата група: “Болен ми лежи Миле Попйорданов“, “ Море сокол пие…“Жури на този своеобразен конкурс бяха двете попадии- жената на отец Стойко и жената на отец Живко- сторого и неподкупно отсъждаха. Те отредиха след селекция 7-те най-добри изпълнения и от тях Първо и второ място плюс специалната награда на отец Стойко. Наградените останаха доволни, а всички останали си попяха и послушаха с удоволствие. Минахме София, оставихме двете дами да летят за Унгария, продължихме през Ихтиман, Пазарджик, където с неохота се сбогувахме с отец Борис, защото той бе душата на групата, и с Любомира, която ни остави в подарък и по едно магнитче с лика на Св.Мина; после в Пловдив в 20.12 ч. оставихме други две поклоннички; в Ямбол се сбогувахме с Янка; и пак…Рижки проход, Шумен, Варна-Добрич и на 1.ХI. 2018 г. след полунощ приключихме това фантастично хубаво поклонническо пътуване, изпълнени с впечатления от посетените и видяни места-християнски светилища, заредени духовно.

Благодарим на отец Борис за добре подбрания маршрут, за строгата организация, за веселия дух по време на пътуването!

Благодарим на шофьорите и сем. Радеви от Пътнически превози- Добрич за приятното пътуване и чудесното обслужване- в автобуса винаги имахме студена вода, кафе, топъл чай, предлагани с усмивка от Светла Радева!

Благодарим на отец Стойко и на отец Живко-варненските свещеници-координатори с фирмата “Манов ЕН“-ООД на отец Борис Манов, гр. Пазарджик!

Благодарим на съдбата, че ни събра точно с тия хора и ни даде възможност да видим точно тези свети места и да ни зареди за много време напред!

Нека Бог ни закриля!

Марияна КОСТАДИНОВА – С. Петров дол, общ. Провадия, обл. Варна

02.11.2018 г.

Оставeте коментар

snowflake snowflake snowflake snowflake snowflake