Да пътуваш е богатство, което всеки може да спечели, но не от лотарията.
Любовта към пътуванията се заражда в сърцето на човек. За нея е необходима само една гледка, която да спре дъха ви. Разбира се тази любов се превръща в страст, след време, когато пътувате и покорявате нови „върхове“. А понякога – тези дестинации никак не са скъпи, противно на очакванията на мнозина.
Именно такова място е и скалния комплекс Метеора. Кара човек да се връща все по-жаден за невидени гледки и най-вече за онова усещане на свобода, което витае там из върховете.
Метеора е удивително място в Централна Гърция. Скалните кули, които бдят неуморно над селцата Камабака и Трикала, са се появили преди 60 милиарда години, а един ден отново ще потънат в земята – там, откъдето са дошли. На върховете им сякаш са кацнали няколко манастира. В миналото 14 на брой – днес само 7 оцелели. Те ни напомнят за това какво може да направи вярата с човека и до къде е готов да стигне вярващия, за да се съхрани, като такъв.
Историята за създаването на всеки един манастир, в Метеора, Гърция е впечатляваща. Монасите през 13-14 век са построили тези убежища на вярата в смутни времена, когато да си християнин е било престъпление. А как са успели да съградят „невидимите“ от земята манастири – остава загадка. За услията им напомнят тук-там някои въжени стълби и скелета, които са запазени за посетителите. Именно тук, в близост до небето, до Господ, се намира и е жива втората по големина и по важност (след Света Гора) монашеска република.
Метеора е едно от най-привлекателните места не само за поклонници, но и за туристи, в Гърция.
Навярно това е симбиоза, която никога никой няма да успее да разбере напълно, но туристите и поклонниците вървят ръка за ръка с възможността тези манастири да продължат да съществуват.
Защото едно посещение никога не е достатъчно… Всеки път човек има какво да види, да разбере и да усети. А там във висините, се рее едно усещане, което не може да се сравни с никое друго. Нарича се свобода. Свобода на духа, на ума и на тялото. Покой, който те кара да замълчиш пред величието на природата, да се смириш. А нима не е това, което търсим, за да се почувстваме свободни – макар за миг?